23.09.2022

Нов шанс за Европа и България

Европа и България се намират на прага на сериозни изпитания. Тяхното преодоляване изисква активност от гражданите, експертиза от специалистите, решения от политиците.

Европейският съюз се сблъсква с разнообразни кризи, свързани със защитата на основните европейски ценности, с разпределението на финансите, с трансформацията на икономиките, с енергийната сигурност, с овладяването на миграцията, с ефективността на институциите, с авторитарните заплахи отвън, и като цяло - с по-нататъшната перспектива на интеграцията на нашия континент. 

Една възможна визия за бъдещето на Съюза бе предложена от германския канцлер Олаф Шолц в речта му "Европа е нашето бъдеще", произнесена в Карловия университет в Прага на 29 август 2022 г. Ето защо, Фондация Фридрих Еберт - Бюро България инициира дискусия върху кръга от проблеми и решения, заложени в тази реч. Смятаме, че България, със своите политици и експерти, може и трябва да допринесе към дебата за бъдещето на Европейския съюз и ролята на страната в него. Под заглавие "Нов шанс за Европа и България?" имаме амбицията да съберем гледните точки на публични фигури с ярко присъствие в утвърждаването на демокрацията, социалните ценности и европейския дневен ред в България. 

Надяваме се, че по този начин ще съдействаме за по-пълноценното включване на България в дебата за бъдещето на Европа.

Коментар на доц. д-р Борис Попиванов

Коментар на доц. д-р Симеон Василев

► Реч на федералния канцлер Олаф Шолц в Карловия университет в Прага, 29 август 2022 г.

"Европа е нашето бъдеще"

Преломният момент, който канцлерът Олаф Шолц констатира с нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., има значителни последици и за Европа и Европейския съюз. В речта си в Карловия университет в Прага в понеделник, 29 август, канцлерът дефинира изискванията и описа целта си за геополитически Европейски съюз, който да се изправи пред предизвикателствата – както вътрешни, така и външни. Ако първоначално Европейският съюз е бил проект за мир, насочен навътре, то сега трябва да защитава своите ценности и да гарантира независимостта и стабилността си и навън.

Изборът на Прага за място, където да се представи тази визия за Европа, не е случаен. Понастоящем Чехия е председател на Съвета на ЕС. Чешката столица е символ на Европа, на нейната история с нейните възходи и падения. Прага е символ на това, че в ЕС ще намерим добри решения само заедно, като равноправни членове – на Изток и Запад, на Север и Юг.

Руската военна агресия показва, че външна политика, която е основана на ценности, ръководена от интереси и добре координирана, е предпоставка за геополитическа Европа. За да постигне това, Съюзът трябва да се позиционира по-широко у дома – с редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на всички европейски страни. Форумът на Европейската политическа общност, предложен от френския президент Макрон и насочен към страните извън ЕС, е подходящ за това. Същевременно ЕС трябва да създаде нови глобални партньорства в Азия, Африка и Латинска Америка, за да увеличи политическата си тежест в света.

В речта си в Прага канцлерът Шолц посочи четириобласти, които според него са от основно значение за един геополитически Европейски съюз.

  1. Разширена и реформирана Европа

    Разширяването на ЕС е необходимо, за да се осигури стабилност в Европа и да се защитят общите ни ценности. През юни Европейският съвет предостави статут на кандидати на Украйна и Молдова и предложи перспективата такъв статут да бъде предоставен и на Грузия. Страните от Западните Балкани очакват присъединяването си към ЕС почти две десетилетия. Време е да изпълним това обещание. Страните-кандидатки от Западните Балкани, Украйна, Молдова и, в перспектива, Грузия заслужават последователнаподкрепа по пътя си към това да отговорят на изискванията за присъединяване.
    В същото време разширеният Европейски съюз с 30 и повече държави-членки трябва да подобри собствените си структури за вземане на решения, за да запази способността си за действие: По-често вземане на решения с мнозинство вместо с единодушно съгласие в Съвета; нов баланс в състава на Европейскияпарламент; Комисия, която продължава да има по един комисар от всяка държава-членка, но е по-ефективно организирана вътрешно.
     
  2. По-суверенна Европа

    Руската военна агресия в Украйна показа на всички: Европа трябва да стане по-независима и по-силна. С разширяването на световните търговски отношения, диверсифициране на доставките и истинска европейска кръгова икономика Европа може да постигне необходимия суверенитет.
    Европа трябва уверено да се стреми към технологиченсуверенитет, като определя стандарти за ключови технологии и използва своя иновационен потенциал, било то в производството на микрочипове или чрез европейско пространство за мобилност. Климатичната неутралност до 2050 г. остава много важен приоритет. Това може да бъде постигнато с вътрешен енергиен пазар на ЕС, водороднамрежа на Съюза, инфраструктура за зареждане на леки и товарни автомобили и инвестиции във въздушен транспорт, щадящ климата.
    Преломният момент е и предупредителен сигнал в областта на външната политика: трябва да укрепим структурите на европейската външна политика, както и политиката за сигурност и отбрана на Европа. И трябва да координираме по-добре военните си капацитети в рамките на ЕС и НАТО. За тази цел е необходимо да имаме заседания на Европейския съвет като Европейски съвет за сигурност, независим Съвет на министрите на отбраната на ЕС и сили за бързо реагиране на ЕС до 2025 г. с напълно оборудван щаб на ЕС. Германия е готова да даде значителен принос в тази област.
     
  3. Преодоляване на стари конфликти, смелост за намиране на нови решения

    За да даде правилните отговори в настоящия преломен момент, ЕС трябва да покаже още по-голямо единство, да преодолее старите конфликти и да намери нови решения. Миграцията и финансовата политика като централни и конфликтни области на политиката са пример за това:
    Европа продължава да бъде крайна дестинация за копнежите за много хора по света и затова се нуждае от реалистична, ориентирана към бъдещето миграционна политика. Това включва справедлива и устойчива на кризи система за предоставяне на убежище с ефективна и правова защита на външните граници. И се нуждае от промяна на парадигмата: законната трудова миграция трябва да бъде насърчавана, а незаконната – ограничавана. Третите страни, които сътрудничат в реадмисията, следва да получат в замяна възможности за законна миграция; на признатите лица, търсещи убежище, следва да се разреши да търсят работа в други държави-членки много по-рано, отколкото понастоящем (след 5 години). В същото време злоупотребите трябва да бъдат ефективно предотвратявани. Канцлерът Шолц се застъпва за приемането на Румъния, България и Хърватия за пълноправни членове на Шенгенското пространство, за да се завърши и укрепи Шенгенската зона без граници.
    По време на пандемията Европейският съюз прояви голяма финансова солидарност. В същото време коронавирусът доведе до увеличаване на равнището на задлъжняване. В необходимата дискусия относно намаляването на дълга е важно да се приложи реалистичен подход, който да отчита, че са възможни ключови инвестиции за трансформация. Затова федералният канцлер предлага фискалните правила на ЕС да бъдат доразвити съвместно в тази насока. По време на криза ЕС би могъл да се поучи от опита на програмата SURE и да осигури подкрепа за заетост на намалено работно време (вместо съкращаване) в кризисни ситуации.
     
  4. Защита на европейските ценности и зачитане върховенството на закона

    И накрая: Европа е ценностна и правова общност, която трябва да бъде защитена като основа на нашето съвместно съществуване: Канцлерът Олаф Шолц предлага в бъдеще Комисията да може да образува и производства в случай на нарушаване на основните ценности на ЕС, да се премахнат възможностите за блокиране в рамките на процедурата по чл. 7 (за защита на основните ценности на ЕС) и в бъдеще плащанията от ЕС да бъдат обвързани със спазването на принципите на правовата държава.

Текст на речта на немски език:
Пълен текст на речта
Резюме
Видео

Текст на речта на английски език
:
Резюме

Фондация Фридрих Еберт

България

Ул. Княз Борис I 
 №97

1000 София

България

+359 2 980 87 47
+359 2 980 24 38

office(at)fes.bg

Екип и контакти

нагоре