ФФЕ в България

ФФЕ поддържа контакти с различни институции и сдружения в България от 1976 година. Началната фаза е обменът на журналисти, като по-късно започват да се отпускат и стипендии на висшисти за ФРГ.

1989

През първата половина на 1989 година делегация от български политици на общинско ниво посещава ФРГ по покана на ФФЕ. Така започва работната линия "Комунална политика". Работната линия "Икономическа политика" започва с информационна програма за български икономисти през последното тримесечие на 1989 година.

1990

В началото на март трима представители на БСДП посещават ФФЕ в Бон, по-късно посещение прави делегация на новия опозиционен съюз СДС, в политическия клуб на ФФЕ се провежда вечеря с председателя на БСПД, Петър Дертлиев, и неговата делегация.
През май 1990 Райнхолд Зонс, ръководител на отдел "Политически анализи", предприема служебно пътуване до България и установява първи контакти с потенциални партньори. Като резултат от срещите, директорката на Фондация "Янко Сакъзов" посещава Бон и договаря редица общи мероприятия.

1991

В сътрудничество със Конфедерацията на труда "Подкрепа", както и с реформираната Конфедерация на независимите синдикати в България - КНСБ, е развита работната линия "Подпомагане на синдикатите".

1992

Съществуващите работни линии се разработват, към тях се прибавят и международните програми за реформи в икономиката и банковата система в сътрудничество с директора на централната банка Тодор Вълчев, линия за консултиране на Българската академия на науките (БАН) и съживяване на медийно-политическата работа в сътрудничество със Съюза на българските журналисти (СБЖ).

1994

За да се приложи разширен спектър на тези дейности, е необходимо постоянно представителство на фондацията в България. През октомври се открива местен офис на ФФЕ в София, Росица Борисова е назначена за ръководител, за да организира дейностите на място. Подкрепя я Петер Шерер, който подпомага дейностите на фондацията на Балканите. За нови партньори са привлечени Нов български университет (НБУ), Софийски университет,Икономическата камара и парламента. В сътрудничество с НБУ, Изследователския институт към парламента и Добрин Канев се създава „Кръг икономика и политика". За него отговаря депутатът от Бундестага Гернот Ерлер.

1995

В началото на юни Марк Майнардус идва в София като първи германски ръководител на фондацията. Той разширява местния офис до регионално балканско бюро, който координира всички мероприятия на Балканите. Постепенно създава местни бюра на фондацията в Загреб (Хърватска), Сараево (Босна и Херцеговина), Баня лука (Република Сръбска), Белград (ФР Югославия) и Скопие (Македония) и инициира и координира мероприятията в тези страни. Офисът в Тирана, който до този момент се ръководи от Бон, преминава под ръководството на регионалното бюро. Бюрото в София се премества на бул. „Витоша", назначават се нови сътрудници.

1996

Партньорския спектър се консолидира, присъединяват се партньори като Центъра за исторически и политически изследвания (ЦИПИ) на БСП под ръководството на Георги Първанов, Фондация „Алтернативи" на Чавдар Кюранов и Агенцията за икономически анализи и прогнози. Към отделни мероприятия се присъединяват и европейски партньори като Европейския форум за демокрация и солидарност, австрийския Институт "Ренер", както и международни организации в България - ПРООН иСветовната банка.

1997

Големият интерес на германската политика към развитието на България се проявява в многобройните посещения на високопоставени представители на Германия като бившия финансов министър Ханс Матхьофер, депутатите Гернот Ерлер и Маркус Мекел, както и сътрудници на фракцията и на социалдемократическата партия (Мартин Вайс, Гизела Наук), международния секретар на Партията на европейските социалисти (ПЕС), Фридрих Рол. Немските синдикати също постоянно се включват в проектната работа чрез свои представители, например Франк Хантке, сътрудник в Германската конфедерация на профсъюзите (DGB).

Чрез поредица от семинарии съвместно с Фондация "Янко Сакъзов", проектът се опитва да допринесе за сътрудничеството със социалдемократите в България. Известен с мястото на семинара, селото Лесидрен в Стара планина, Лесидренски процес успява да събере водещи представители на БСП, БСДП и други социалдемократически ориентирани партии, както и синдикалните съюзи КНСБ и «Подкрепа». Целта е да се дискутират алтернативи за социалдемократическата политика в България и евентуално сътрудничество. Социалдемократическите групи под шапката на СДС не се отзовават на поканата.

1998

Михаел Вайхерт поема ръководството на офиса през юни. След разпределяне на регионалния проект, бюрото отговаря за проектите в Македония и Албания. В основните си цели проектът се концентрира върху демократизацията на политическите и обществени структури, насърчаването на социалната сигурност, социалната справедливост и борба с бедността, както и насърчаване на стабилността чрез национална интеграция и регионално сътрудничество.

1999

Поляризацията между "сини" и "червени" затруднява работата на фондацията, изключение прави само социалното министерство, което се оглавява от бившия председател на КНСБ Иван Нейков в правителството на СДС. В областта на реформата за социална сигурност и трудовото законодателство са направени важни стъпки.

2000

Основен акцент в проектната работа остава насърчаването на професионалните компетенции на политическите и социални кадри. По тази линия се създава "Школа по политически мениджмънт" за млади политици от различните социалдемократически партии и групи, като разработените модули се изпробват чрез поредица от курсове. Като научна основа за политическите дискусии, Георги Карасимеонов и екипът му започват месечно да издават "Полит-Барометър" за развитието на политическите партии в България. През август, като асистент по проекта в България, идва Регине Шуберт. Тя развива концепция за работната линия "Младежта и политиката", която трябва да се задълбочи през следващата година.

2001

През юни Арнолд Вемхьорнер поема ръководството на проекта в София, Михаел Вайхерт заминава за Белград. Работната линия "Младежта и политиката" започва успешно. С голяма ангажираност на младежите преминават първите семинари от поредицата "Младите в политическия диалог". В регионални семинари на тема "Демократизация и интеграция в ЕС" участват младежи от Албания, Македония и България. Интеграцията в ЕС става една от основните цели на проекта. Публикува се доклад на тема "Мониторинг на интеграционния процес". В рамките на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа бюрото подкрепя многобройни регионални мероприятия. Кандидатът за президент на България, Георги Първанов, се среща с канцлера Герхард Шрьодер по време на конференция на ФФЕ в Берлин.

2002

През март Регине Шуберт приключва проектната си работа. Връхна точка на годината е международната конференция "Интеграцията на България в ЕС и предизвикателствата пред социалдемокрацията". По време на конференцията, в която взимат участие и председателят на ПЕС и фракцията й в Европейския парламент Енрике Барон и двама от заместниците му - Ян Маринус Виерсма и Ханес Свобода, се състоят разговори с президента Първанов и премиера Сакскобургготски. Продължава и работната линия "Младежта и политиката" в младежкия клуб "Социалдемократи", неправителствената организация "Млади европейци за сигурност" (YES) и други партньори. Многообещаващо започва проектът "Бъдещи лидери". Към този проект се присъединяват водещи фигури от различни партии, младежки и неправителствени организации. Дискутира се по важни за страната теми, като целта е да се развие култура на диалог.

2003

Като принос към дебата за демократичното развитие на страната продължава издаването на "Полит-барометър", представя се публикация за партийната система в България и се провеждат семинари за конституционната реформа в България. Училището за политически мениджмънт се разширява с три нови начални курса и един специализиран за комуникацията в политиката. През септември в София се провежда международната конференция "Shaping a Common Security Agenda for SEE". Генералният секретар на НАТО, Джордж Робъртсън, държи въвеждащия доклад, министри на отбраната от шест страни участват в дискусиите. От април бюрото в София отговаря освен за България само още за Албания.

2004

Жените в социалдемократическите партии създават "Социалдемократическа мрежа на жените". Мрежата си поставя задачата да повиши ролята на жените в партиите и в обществото като цяло. Председателите на партии подкрепят меморандум, според който се изисква 30-процентно участие на жени в ръководните органи на партиите и избирателните листи. Школата за политически мениджмънт и форумът "Бъдещи лидери" продължават. В проекта "Генерация 21" млади специалисти от синдикати, партии и неправителствени организации разработват предложения за подобряване на законодателството, например интеграция на хората с увреждания, за борба срещу търговията с наркотици и корупцията, или за професионално обучение.

2005

Издаването на "Полит-барометър" за развитието на политическите партии вече излиза всяко тримесечие и намира все по-силен и позитивен отзвук. Отново в сътрудничество с Георги Карасимеонов е издадена книгата "Партийната система в България". През ноември Арнолд Вемхьорнер се пенсионира, новият ръководител на проекта е Ханс Шумахер.

2006

В дискусионния форум "Развитие на модерната социалдемокрация" се състои мероприятие с българския председател на Народното събрания Георги Пирински, провежда се и семинар на тема "Развитие в България" с депутатите от Бундестага Аксел Шефер и Лале Акгюн. На 24 февруари президентът Първанов изнася доклад с последваща дискусия на тема "България и ЕС" във Фондация Фридрих Еберт в Берлин. В речта си президентът благодари на фондацията за приноса, който е дала за развитието на България. Председателката на ФФЕ, Анке Фухс, посещава София в края на септември, началото на октомври.

Работата по линия на общинската политика открива надежден и успешен партньор в лицето на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Заедно с Института за социална интеграция (ИСИ) се организират семинари за публично-частното партньорство и регионалното развитие. Важен принос за засилване компетенциите на двата синдиката е семинарът "Права на работниците в ЕС - теория и практика". Председателят на DGB, Михаел Зомер, открива дискусията.

2007

"Модерната социалдемокрация в обединена Европа" е тема на конференция, в която участват не само председателят на българския парламент Георги Пирински, но и германският депутат в Европейския парламент Бернард Рапкай. Държавният министър Гернот Ерлер отново е гост на дискусионния форум. Полит-барометърът и училището за политически мениджмънт продължават. Централна тема на форума "Политически дебати" през тази година са общинските избори, първоначално с прогнози и тенденции, след това с оценка на резултатите.

С подкрепата на проекта започва партньорство между българската Главна прокуратура и европейския Съюз на съдиите и Прокурорите за демокрация и свобода - MEDEL. През следващата година трябва да се разработи нова работна линия "Правова държава", инициирана от посещението на бившата министърка на правосъдието и сегашна председателка на Комисията по правата на човека в Бундестага - Херта Дойблер-Гмелин.

2008

През януари Марк Майнардус се завръща в София на мястото на Ханс Шумахер, който излиза в пенсия, и поема ръководството на проекта в България. Албания за пръв път получава отделен германски ръководител. Изгражда се сътрудничество между Софийски градски съд и Върховния областен съд Берлин. По този повод неговата председателка, Моника Ньоре посещава София с делегация в началото на септември. Как може да се попречи на злоупотребата с европейски фондове за в бъдеще, е темата на съвместно мероприятие с "Прозрачност без граници" и вицепремиера Меглена Плугчиева.

2009 - 2011

Работата по проекта успешно се развива и задълбочава. Нов „флагман” на проекта става „Лятната академия за социална демокрация”. Тя предоставя на млади хора от партиите и синдикатите с интерес към социалната демокрация базови знания за ценностите на социалната демокрация,  за социалната и икономическата политика от перспективата на социалната демокрация, както и поглед върху всекидневната практика на парламентарната работа. През 2009 г. започва сътрудничеството с Центъра за изследване на демокрацията. От 2011 г. започва годишен критичен мониторинг по темите „Корупция и анти-корупция” и „Сива икономика”, чиито резултати 2013 г. се цитират в годишния мониторингов доклад на ЕС.

2012

През юли някогашната проектна асистентка Регине Шуберт се завръща като ръководител на проекта.Марк Майнардус отива в централата в  Берлин. Проектната работа продължава без прекъсване. Започва мероприятието „Интеграция на малцинствата”. Стартира „Академията за общинска политика”. „Мониторингът на интеграционния процес в ЕС” се подновява. Започва поредицата „Борбата с бедността в България”.

2013

Политическата нестабилност поставя нови предизвикателства пред проектната работа. Поляризацията както вътре в политическата класа, така и между нея и тези, които не се чувстват представени чрез нея нараства.Проектната работа се опитва с определен успех чрез нейните утвърдени форуми и чрез нови поредици от мероприятия да се започне и насърчи диалога между политиката и гражданското общество. Работната линия „Устойчиво развитие”, която започва с отделни мероприятия още през 2011 г. се разширява да проектна цел.

2014

Работната линия „Джендър” се разширява национално и регионално. Стартира проектът „Left beyong the Label”. През есента бюрото на фондацията в София празнува 20 години от създаването си. Празничната реч държи проф. д-р Петер Брандт, историк, публицист и член на УС на фондация „Фридрих Еберт”, както и син на големия държавник Вили Брандт. Докладът му е на тема „За повече демокрация”. Допълнително при голям интерес от страна на българските медии се представя и неговата книга за Вили Брандт - „С други очи”, която се появява на български малко преди това.

2015

Голямо значение се отдава на дискусиите за ТTIP. Мероприятията на фондацията допринасят съществено за това темата да не остане само в дневния ред на политиците, а да се представи и на обществеността и помагат при позиционирането на партньорите. В рамките на работно посещение в Берлин председателят на БСП Михаил Миков се среща с вице-канцлера Зигмар Габриел. 
Поради развитието на политическата ситуация темата за свободата на медиите става отново актуална. В рамките на регионалния проект за ЮИЕ се провежда първият „Thinking together. Varna Forum“. Бюрото е домакин на петия Форум на труда Азия-Европа.

2016

След приемането на Програмата 2020 ФФЕ продължава да поставя дискусионния фокус върху шансовете и предизвикателствата, които Целите за устойчиво развитие (Sustainable Development Goals) реално носят за България и света, какви искания гражданското общество поставя пред националното правителство и какви мероприятия се планират за реализация на новата програма в България. „Бежанската криза” и външната политика на България, актуалните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион и бъдещето на Европейския съюз продължават да бъдат за ФФЕ обект на широки и контровезни дебати между политика, икономика и гражданско общество.