Партия на строителите на мостове - Ролята на ГСДП след изборите за Бундестаг

Историческите сравнения почти винаги са неверни. И все пак, някои от изминалите седмици и месеци напомнят за казаното от Шьонховен. ГСДП успя да превърне в изборна победа една особена ситуация – обстоятелството, че досегашният канцлер няма повече да се кандидатира в избори. Разбира се, със сигурност от значение бяха и личните грешки и огромните слабости на ХДС/ХСС и на Зелените. Без силните страни на самите социалдемократи, които досега бяха пренебрегвани в обществения дебат, тази победа на изборите би била немислима.

Тук трябва да се отбележи и голямата популярност на основния кандидат на партията. Не само административният опит, но и високата компетентност в много политически области спомогнаха Олаф Шолц да изглежда като човек, който, от една страна, олицетворява стабилност и надеждност, а от друга, e способен да извърши промяна. Никоя партия не може да спечели избори, без да олицетворява успешно определена политическа позиция.

Ключовото послание на предизборната кампания също беше подбрано интелигентно: Уважение! Уважение към всеки, уважение към житейския успех на хората. Избирайки това послание, ГСДП умишлено не остави впечатлението, че под социална справедливост разбира подпомагане на част от обществото, която не се справя с живота толкова добре, усърдно или умело колкото другите, а напротив – че всеки заслужава признание. Достойнство вместо социални помощи. Това може да бъде обобщението. Че става въпрос за нещо повече от изкусна игра с политическата семантика, се доказва от конкретните изисквания, които бяха поставени успоредно: единно здравно осигуряване за пакета с основни здравни грижи, минимален доход, гарантиран от държавата, по-високи заплати и по-добри условия при колективното трудовото договаряне.

В посланието за уважение можеха да открият своето място различни групи от обществото. Самоосигуряващият се, който вече за втори път стига до фалит и сега трябва да получава социални помощи, домакинята, чиято дейност остава незабелязана, полицаят, който е обиждан и оплюван, докато патрулира – това послание обхвана всички тези, а и много други хора.

Широкото обръщане към различни групи от обществото бе всичко друго, но не и нещо подразбиращо се. В края на краищата, преди избори винаги има препоръки за концентриране на усилията върху една или друга група. Според едни трябваше да се обърне повече внимание на индивидуалистите, а според други – на космополитите. Трети препоръчваха най-после да се изостави групата на "възрастните бели мъже", а други подчертаваха, че тъкмо те представляват най-надеждната група избиратели.

Противно на всички съвети за доброволно ограничаване на целевата аудитория, в кампанията беше направен опит за широкообхватно обръщане към хората. Уважението бе ключовото понятие, което въздействаше в различни видове обкръжение. То се оказа успешно за изборите не само от стратегическа гледна точка, но отговаряше и на претенциите на една народна партия. ГСДП беше единствената партия, за която заедно със Свободните демократи (в по-малка степен) се гласува по еднакъв начин във всички райони на страната.

Тази водеща идея в предизборната надпревара успя да наложи силата си и заради това, че стъпваше на една до голяма степен избистрена програмна основа. След години вътрешно-партийни спорове дали програмата е правилна или не или публични въпроси какви всъщност са приоритетите на ГСДП, с решението си за социална държава от декември 2019 г. партията успя да преподреди приоритетите си. "След Програмата от Годесберг това е един от най-съдържателните документи на ГСДП " – така Хериберт Прантл нарече документа тогава. И това подреждане не изглежда пресилено, тъй като с решението бяха преодолени дълбоки разделения, довели до пълно изтощение.

Освен това, ГСДП проведе впечатляващи дебати сред интелектуалното си обкръжение и ги адаптира както към една атрактивна програма, така и към много други политически области.  

Вътрешнопартийно единство

Като друго условие за успех трябва да се отбележи и високата степен на вътрешнопартийно единство. От изборната надпревара през 1998 г. досега не бе постигана толкова силна вътрешна взаимосвързаност. Преди в партията много често се разгаряха политически дебати, подобни на религиозни войни, които можеха да завършат единствено с някаква форма на разцепление. А самодоволните намеци от бивши висши функционери на партията как биха могли да се справят с настоящата ситуация по-добре от своите наследници, бяха колкото многобройни, толкова и непоносими. Всички тези проблеми изглеждаха преодолени след пролетта на 2021 г. Така ГСДП се откъсна не само от неотдавнашното си минало, но и от политическата си конкуренция. Такова единство е трудно да се наложи отгоре и почива по-скоро върху готовност за сътрудничество, общи интереси, търпение и доверие от страна на всички участници.

Накратко: ГСДП успя да изгради мостове. Мостове между различните групи в обществото, мостове между различните програмно-политически позиции в партията и мостове между участници с абсолютно различен темперамент, позиции и политически стил.

И точно това ще бъде важно през следващите месеци и години: изграждането на мостове – първоначално по отношение на коалиционната стратегия. Това ще бъде въпрос на формиране на съюз между три доста различни партии, които не само ще се превърнат в аритметично мнозинство, но и ще осигурят основата за мащабни социално-екологични промени. Кои са партньорите?

"Опазването на околната среда има предимство пред стремежа към печалба и личната изгода." – Това изречение не е взето от актуалната предизборна програма на ГСДП или на Зелените, а от Тезите от Фрайбург на СвДП (1971 г.). То напомня за една линия от традиции в тази партия, която трябва да бъде възродена. Преди завоя на Ламбсдорф от началото на 80-те години в СвДП съществуваше едно не винаги доминиращо, но често извеждано на преден план социаллиберално течение. Отминалите четири десетилетия на стесняване на политическия либерализъм в Германия и свеждането му до политика на строги икономии и намаляване на данъците отклониха вниманието от факта, че широкообхватните проекти за реформи на водените от ГСДП правителства през 70-те години не биха били възможни без СвДП. Междувременно съществуват няколко, макар и не многобройни гласове и в днешната СвДП, които отново обръщат внимание на тази традиционна линия. Ако Свободната демократична партия успее да развие представата за себе си от чиста догма за намаляване на данъците до един истински либерализъм, който да отчита социалните реформи, необходимите за това съществени принципи, а също и съответната рамка от свободи, тогава би имало допирни точки за промяна в обществото.

От страна на Зелените и тяхното обкръжение ще бъде въпрос на осъзнаване, че макар и изменението на климата да представлява екзистенциално належащ въпрос, същевременно, от гледна точка на гражданите, най-важната тема при гласуването е „социалната справедливост“. Усещането, което се появи в горещите дни на демонстрациите, наречени "Петъци за бъдещето", а именно, че съществува една огромна група, която иска незабавно радикална промяна на условията на живот, за да се спре климатичното затопляне, не доведе до отиване до урната. Очевидно има много хора, които смятат, че за тях самите или за обществото съществуват по-належащи грижи и нужди.

Точно тук най-накрая в играта влиза ГСДП: Нейната задача в тристранната коалиция ще бъде да представлява в рамките на един съюз за обществени реформи онези, които гледат критично на промяната, тъй като за тях твърде често последиците от такава промяна са се оказвали по-лоши отпреди. Ето защо е важно желанието им за сигурност да бъде отчетено сериозно, а същевременно да се използва и техния експертен опит по отношение на промяната. В тази връзка, източната част на Германия ще има особено значение.

Но ролята на ГСДП излиза много извън тези рамки: Нейната задача ще бъде да оформи в съюз с различни политически и обществени сили един социално-екологичен процес на трансформации и да развие колкото е възможно по-радикална реформаторска политика.  

Как може да се осъществи това? За целта си струва да се обърнем към историята на социалдемократическите теории. Така, преди повече от 100 години, в ГСДП вече веднъж се е провеждала дискусия как е възможно да се осъществи обществен прелом. Тя е известна в историята на партията като дебат за ревизионизма.

Главното действащо лице в този дебат е бил Едуард Бернщайн - личност без ярък облик, съратник на Фридрих Енгелс и управител на наследството му, а по-късно депутат в Райхстага. Посредствен оратор, но брилянтен мислител. Той се е изказвал срещу всякаква форма на обществени промени чрез революция. Радикалният пробив към нещо съвсем различно, за какъвто ГСДП, поне официално, се е застъпвала по това време, му изглеждал опасен и погрешен по различни причини. Два от неговите аргументи относно организацията на обществената промяна са валидни и днес:

Първо, в комплексните и силно диференцирани индустриални общества е трудно да си представим, че режимът на работа – или на важна част от него, например начинът на производство – може да се промени радикално за един ден. Милиони участници в икономиката не могат да бъдат превъзпитани за един ден.

Второ, скептицизмът на Бернщайн относно радикалната промяна се основава и на реалистичния поглед върху готовността за промяна сред онези, които трябва да я извършат. Той не е допускал, че "пролетариат, социализиран при капиталистически условия" ще избере веднага алтернативна форма на обществото. А онези, които приемат сериозно правото на самоопределение на социалните индивиди и не искат да налагат промяна от някакъв елит, реално могат да очакват единствено постепенна промяна.

Подобна политика на реформи с малки стъпки не изглежда особено широкообхватна и може да се стори твърде малка с оглед на големите и неотложни предизвикателства. Всъщност обаче, тя е радикална в смисъл, че за нея в обществото се стига бързо до демократично договорена готовност.

Следователно, най-важната задача на ГСДП ще бъде да се изградят мостове с помощта на коалиция, в смисъл на широк алианс за социални реформи, и по този начин да се даде сирен тласък за социално-екологичната трансформация.

Това съвсем не се изчерпва всички задачи. Наред с много други неща, ще става въпрос и за изграждане на мостове между различните течения в партията и за изграждане на мостове между правителство и партия. Така че строителите на мостове имат много неща за вършене.

Източник: Neue Gesellschaft. Frankfurter Hefte. 28.10.2021. Ausgabe 11/2021. Zur Rolle der SPD nach der Bundestagwahl. Die Brückenbauer-Partei. Krell, Christian. https://www.frankfurter-hefte.de/artikel/die-brueckenbauer-partei-3299/