Публикации

Значими ислямски общности съществуват в много от балканските страни. Като цяло, характерни за региона са умереният характер на балканския ислям и толерантните отношения между религиите. През последните години, обаче, войните и политическата конфронтация доведоха до нови разделителни линии в местните общества на етническа и религиозна основа. Действията на „Ислямска държава“ и терористичните актове в Европа поставиха под допълнително напрежение местните ислямски общности. Наличните данни потвърждават, че сериозен брой ислямски бойци в Близкия изток произхождат от Югоизточна Европа.

There are sizable Muslim communities in many of the Balkan countries. As a whole, the region is characterised by the moderate nature of the Balkan Islam and tolerant relations among religions. In the last years, however, wars and political confrontation have drawn new dividing lines within local societies on ethnic and religious basis. The actions of the “Islamic State” and the terrorist acts in Europe placed additional strain on the local Islamic communities. Available evidence confirms the fact that a sizable number of Islamic fighters in the Middle East originated from South-Eastern Europe.

The study measures the real effect of labour emigration on the Bulgarian economy through a research based on an original

econometric model, which helps assessing the effectiveness of measures to change this trend. When deciding what policies

to use, we will be able to assess the cost of the decisions and what extent of action the state can afford. The publication also includes a sociological research that defines the profile and motivational attitudes of potential economic emigrants. The results of that research provide an opportunity for policies to be developed for the prevention of labour emigration. In any case, such an approach would be more efficient and quicker to put into practice than a reversal of the flow of labour migration.

Чрез изследване, основано на оригинален иконометричен модел, настоящата разработка измерва реалния ефект на трудовата емиграция върху българската икономика, което помага за преценка на ефективността на мерките за промяна

на тенденцията. Това, от своя страна, предлага възможност за оценка колко скъпи решения и с какъв хоризонт

на действие може да си позволи държавата. Публикацията включва също и социологическо изследване, което определя профила и мотивационните нагласи на потенциалните икономически емигранти. Резултатите от социологическото изследване дават възможност да се разработят политики за превенция на трудовата емиграция. При всички случаи, подобен подход би бил по-ефективен и бързо осъществим, в сравнение с обръщане на потока на трудова миграция.

С приемането на новия антикорупционен закон в началото на 2018 г. и със създаването на Комисията за превенция и противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) беше създадена не само нова правна и институционална рамка, но също бяха провокирани и високи обществени очаквания за напредък при справянето с този обществено значим феномен. Настоящият анализ оценява в каква степен новото законодателство и първите действия на антикорупционната комисия създават предпоставки и нагласа за по-ефективно противодействие на корупцията.

„Европа, която искам“ е съвместен проект на Фондация Фридрих Еберт и Центъра за европейски и международни изследвания и неговата цел беше да стимулира младите експерти и ангажираните в процесите на вземане

на решения на национално ниво да изразят максимално откровено своите виждания и идеи за бъдещото развитие на Европейския съюз и мястото и ролята на България в него. Дискутираните аспекти и предложения са обобщени в настоящия сборник.

Повече от десет години работодателските организации в България изтъкват като един от най-големите проблеми на икономиката липсата на квалифицирана работна ръка. Високият брой неизвестни, обаче, води до прилагането на все по-хаотични управленски мерки, а натискът на работодателите за облекчаване на вноса на евтини работинци – по-силен. Настоящата публикация разглежда ситуацията на пазара на труда през официалните и достъпните неофициални данни, описва коментарите на синдикати, работодатели и Агенцията по заетостта от проведени работни срещи във Варна, Казанлък и Пловдив и предлага решение, което до голяма степен трябва да минимизира субективните оценки, които дават възможност за още по-сериозно подкопаване на трудовите права, вместо да водят към сближаване на българските със…

Неравенства; Бедност; Икономиката расте - къде отиват парите? Бедствието плосък данък; Чуждестранните инстиции се свиват; Бедствието ДДС; Формулата евтин труд и ниски данъци; Справедливото данъчно облагане на доходите от труд - първи стъпки Хората срещу данъчната кражба

Although the demographic situation in Bulgaria has been a serious crisis for nearly 30 years, it has only been the subject of public debate in the last few years. However, the focus and the measures taken are not related to the most significant problems and this leads to a lack of results. Among the important objectives of the present study is to make a comprehensive demographic forecast related to populated areas for Bulgaria up to 2030 of the main demographic indicators, which will outline the picture in the near future, and on this basis propose concrete measures and policies to improve the demographic situation in the country. Also to examine and analyse successful demographic measures and policies in Europe and to look for ways to adapt and apply them in Bulgaria.

Въпреки че демографската ситуация в България очертава сериозна криза от близо 30 години, едва в последните няколко тя стана тема на публичен дебат. Фокусът и предприеманите мерки, обаче, не са свързани с най-съществените проблеми и това води до липсата на резултати. Сред важните цели на настоящото изследване е и да се направи обстойна демографска прогноза за България по населени места до 2030 г., която да очертае както картината в близко бъдеще, така и на тази база да бъдат предложени конкретни мерки и политики, които да доведат до подобряване на демографската ситуация в страната, както и да бъдат разгледани и анализирани успешни демографски мерки и политики в Европа и да се потърсят начините те да бъдат адаптирани и приложени в България.

Настъпващата в света дигитализация поставя нови предизвикателства пред българското общество. Фондация Фридрих

Еберт и Българска стопанска камара реализираха едноименен проект с цел да предложат на аудиторията аналитична информация за актуалното състояние на процесите на Четвъртата индустриална революция в различни области на живота, за тенденциите, за позитивните промени, които се очаква да настъпят за човешките общества, както и за възможните неблагоприятни последици, които предстои да посрещнем, други да предотвратим или да смекчим. Друга цел на разработения проект е всички участници в динамичните процеси да прозрат необходимостта да се подготвят за съвместни действия и да изграждат нови бизнес и социални модели, от които да се възползва колкото е възможно по-голяма част от обществото.

Въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум облагодателства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи и на практика отмени традиционното за Европейския съюз задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата. Обект на настоящото изследване е влиянието на плоския данък върху икономическата конюнктура и социалната стратификация в България, отправят се и конкретни препоръки за подобрение на съществуващата пропорционална данъчна система в страната.

Political scandals in the ruling coalition lead to a gradual and constant erosion of electoral support for GERB and the United Patriots. Protests in the last few months have increased public dissatisfaction with the government, and it is obvious from all this that this trend will also continue in the coming months. Confidence in political institutions continues to be at a critically low level, which increases the possibility of substantial shifting in electoral layers as a new factor emerges on the political arena.

Политическите скандали в управляващата коалиция водят до постепенна и трайна ерозия в електоралната подкрепа за ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Протестите през последните месеци засилват общественото недоволство към управляващи

те и по всичко личи, че тази тенденция ще продължи и през следващите месеци. Недоверието в политическите институции продължава да бъде критично ниско, което подсилва възможността за съществено разместване в електоралните пластове при поява на нов фактор на политическата сцена.

The start of the new political season saw ministerial resignations, indicating that a hot political autumn is expected. Events in recent months have shown growing instability in governance, to which ministerial resignations are hardly likely to be the answer. The crisis with the Commercial Register, the bankruptcy of the insurance company „Olympic“, and poor-quality road construction are the result of complex problems, which will continue to generate such crises in the future. An accumulation of such scandals can lead to a gradual erosion in the support of the government.

Началото на новия политически сезон стартира с министерски оставки, което показва, че се очаква гореща политическа есен. Събитията през последните месеци показват растяща нестабилност на управлението, която трудно може да бъде преодоляна с министерски оставки. Кризата с Търговския регистър, фалитът на застрахователната компания „Олимпик“, некачественото пътно строителство са резултат от комплексни проблеми, които и занапред ще генерират подобни кризи. Натрупването на подобни скандали може да доведе до постепенна ерозия в подкрепата за управляващите.

The Presidency of Bulgaria of the EU Council can be judged as a successful political, logistical and communication plan. The theme of the “Western Balkans”, which had long been absent from the highest European forums, was back on the agenda again. Despite the difficulties and challenges faced by countries in the region, the prospects for integration open new horizons related to solving a long-standing controversy. The solution to the dispute over the name of Macedonia that Skopje and Athens reached shows that dialogue is possible in the name of a common European future.

Председателството на България на Съвета на ЕС може да бъде оценено като успешно в политически, логистичен и комуникационен план. Темата „Западни Балкани“, която отсъстваше дълго време от най-високите европейски форуми, отново се върна на дневен ред. Въпреки трудностите и предизвикателствата, които стоят пред страните от региона, перспективите за интеграция отварят нови хоризонти за разрешаване на дългогодишни противоречия. Решаването на спора за името на Македония, който постигнаха Скопие и Атина, показа, че диалогът е възможен в името на общото европейско бъдеще.

The political situation in the first months of 2018 was determined to a great extent by the political tension created around the ratification of the Istanbul Convention and the deal with CEZ. These two events moved the focus of public attention away from the start of the rotational Presidency of Bulgaria of the Council of the EU. Despite the political controversies, the Presidency has been running successfully so far. The government has focused its efforts on two main priorities - integration of the Western Balkans into the EU and bringing the relations between the EU and Turkey back to normal.

Политическата ситуация в първите месеци на 2018 година се определяше до голяма степен от създалото се политическо напрежение около ратификацията на Истанбулската конвенция и сделката за ЧЕЗ. Тези две събития изместиха фокуса на публичното внимание от започналото ротационно председателство на България на Съвета на ЕС. Въпреки политическите сблъсъци, председателството на този етап преминава успешно. Правителството е насочило своите усилия в два основни приоритета – интеграцията на Западните Балкани в EС и нормализиране на отношенията между ЕС и Турция.