Публикации

Натрупването на поредица от кризи – финансова и икономическа, бежанска и мигрантска, пандемията от Ковид-19 – подложи на сериозно изпитание ЕС, на първо място неговото единство и способността да формулира общи позиции и да взима единни решения. Тези проблеми допълнително се усложниха на фона на глобализационните процеси и кризата на националната държава, предизвикали сериозен дестабилизиращ ефект на ниво общество. Налице са три сериозни обществени дефицита: на сигурност (национална, персонална, социална), като изчезналата сигурност се търси на субстатално ниво – в общността на етнос, религия, идеология, очертаващи дълбоки вътрешни разделителни линии в обществата; на справедливост – през призмата на нарастващите неравенства – както между държавите членки, така и вътре във всяка от тях; на…

Bulgaria is entering a period of political turbulence. For the first time in the democratic history of the country, the elections for President and the National Assembly will be held on the same day. President Radev is favourite to win a second term. He continues to be the politician with the highest approval in the country. The next parliament is also expected to be highly fragmented, which will make negotiations for a stable parliamentary majority difficult.

Предизвиканата от пандемията криза имаше опустошителни последици за туристическия сектор в цял свят през 2020 г., като България не правеше изключение. През летния туристически сезон на 2021 г., обаче, туризмът в страната постигна рязко възстановяване, като някои общини дори отчетоха рекордни приходи от туризъм. Туристическият бранш може да се възползва от много от извънредните мерки за подпомагане, предлагани от държавата, но не са предвидени гаранции, че средствата ще стигнат до работниците.

Bulgaria entered an unprecedented political crisis following the antisystemic, antiparliamentary and destructive behaviour of There Is Such a People (Ima Takuv Narod - ITN). Political polarisation in the country has built a wall between the main political parties, which restricts opportunities for dialogue and finding a solution to form a Parliamentary majority. Third Parliamentary elections in slightly over six months push the state to a stalemate and to deepening the political crisis.

Различните групи във всяко едно общество имат различни интереси, като много често тези интереси не само не се припокриват, а дори си противоречат. Новите политически формации, дошли на крилете на протестите срещу „статуквото“, не разпознават в своите програми и заявки проблема със статуквото в трудовоправните отношения между работници и работодатели. Липсват мерки срещу експлоатацията, трудовите злополуки, нарушенията на трудовия кодекс в ущърб на работниците, законови промени за правото на стачка, насърчаване на колективните трудови договори, засилване на ролята на работническите обединения, образователни реформи в посока познаване на трудовите права и други.

Двуезичният (български и английски) сборник е плод на вече повече от година съвместен труд както на колектива на ЛевФем, така и на платформата Transnational Social Strike и международната феминистка мрежа EAST - Essential Autonomous Struggles Transnational в сътрудничество с Фондация Фридрих Еберт. "Пандемията: феминистки фронтове" отразява социалните и трудови борби, стачки и протести на жени, мигранти, ключови работници и ЛГБТИ+ хора от Източна Европа (но и отвъд) в контекста на Ковид-19 кризата.

The bilingual (Bulgarian and English) collection is the result of more than a year of cooperation of the LevFem team, the Transnational Social Strike Platform, the international feminist network EAST - Essential Autonomous Struggles Transnational and the Friedrich-Ebert-Stiftung Bulgaria. The publication reflects the social and labor struggles, strikes and protests of women, migrants, key workers and LGBTI+ people from Eastern Europe (but also beyond) in the context of the Covid-19 crisis.

Предсрочните парламентарни избори в България от 11 юли имат особености, които ги отличават от всички предходни в годините на демокрацията. Българските граждани не приеха тежестта на изборния залог. Те бяха призовани да помогнат за излъчване на „правителство на промяната“, каквото можеше да се излъчи и в предишния парламент, и за каквото претендираше актуалният служебен кабинет. В кампанията упорито липсваше убедителен образ на бъдещето. Агитацията заместваше политиката с аритметика в две централни измерения: „да спрем тези“ и „да се съберем с онези“.

Интересът трудно можеше да бъде голям. Едни от най-уникалните избори имаха възможно най-безличната фасада.

Настоящото изследване се спира на един много сериозен демографски проблем – териториалните демографски дисбаланси в България. Освен че търси генезиса на причините за тяхното състояние, прави опит за обективна демографска прогноза за развитието на регионите ни до 2040 г. и конкретни предложения за мерки, чрез които да се

постигне устойчиво и балансирано демографско развитие в обозримо бъдеще.

Bulgaria, like most European countries, is also a ground for the development of far-right movements and organisations. Widespread stereotypes in today’s Bulgarian society regarding “others”, Turks, Roma, Jews, refugees and LGBT people are negative. However, there is also a different level of tolerance for such differences, with the Roma being the most hated ethnic group. Four main dimensions of value perceptions, which are usually considered to be the basis for far right

attitudes - ethnocentrism, racism, xenophobia and islamophobia and conspiracy belief - are the subject of an analysis prepared by Prof. Dr. Antony Todorov, based on an empirical sociological survey conducted in autumn 2020 by the agency AFIS. The data analysis was performed by Chavdar Naidenov and Stefan Georgiev.

Българската данъчна система е регресивна и най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи, директно посочва ЕК през 2020 г. Въпреки своята категоричност, последователност и значимост, подобни констатации не предизвикват особен интерес в основните българските медии. Същевременно, в продължение на години, медийното пространство у нас остава до голяма степен доминирано от мнения на фигури, които не крият своята лична съпричастност към въвеждането на настоящия данъчен модел. Настоящият мониторинг има за цел да докаже, че възможностите за широк и пълноценен дебат относно един от фундаменталните механизми за функционирането на обществата – данъчно-осигурителната система – са ограничени и изкривени, а българската медийна среда носи своята вина.

Настоящата публикация е резултат от работата на експертен екип на Асоциация „Прозрачност без граници” по проект „Основи на демокрацията: прозрачност при финансирането на политическата дейност и почтеност в изборния процес в България”, осъществяван с подкрепата на ФФЕ. Наблюдението на изборния процес и на начина, по който функционират

основни институции на представителната демокрация в България, показват, че са необходими още целенасочени и последователни усилия за преодоляване на съществуващите проблеми в тези области. Изданието допълва усилията в тази област, като разглежда темата от друг ракурс – през призмата на съответствието на българския модел с международните стандарти за финансиране на политическата дейност и за провеждане на демократични избори.

България има отчетлива нужда от национална концепция и стратегия за плавен преход към въглеродно неутрална икономика, която да осигури устойчивост на енергийната система, съчетана с повишаване на качеството на живот на хората. Публикацията очертава вероятните сценарии за българската икономика и българските граждани от прилагането на действащите и очакваните бъдещи политики на глобално и европейско ниво за борба с климатичните промени. Чрез дискусията, която се повдига, се търси набелязването на комбинация от мерки, които концептуално биха позволили страната ни да осигури по-чиста и здравословна околна среда за бъдещите поколения, но не на цената на продължаваща деиндустриализация, лишаване на цели региони от поминък и допълнителни тежести за най-бедните и уязвими групи от населението.

COVID-19 е най-сериозният стрес-тест за състоянието на обществата през последните десетилетия, включително за кохезията вътре в тях. Ромското малцинство, което е обект на множествена изключеност и е изправено пред многобройни неравенства, е на „първа линия“ в това отношение в цяла Европа. Предизвикателствата, пред които пандемията изправи ромските семейства и училищата, обучаващи ученици от ромската общност засилват необходимостта от спешни политически действия по отношение на образователната интеграция на ромите. Предмет на настоящия анализ са именно предизвикателствата относно въвеждането на дистанционно обучение, участието на ромските ученици и образователната интеграция.

Петият годишен доклад за резултатите от колективното договаряне на работните заплати обхваща действията на Конфедерацията на независимите синдикати в България за периода 2019 г. и началото на 2020 г., като отразява коор-

динираните усилия на синдикалните структури за изпълнение на зададените приоритети от колективните органи на КНСБ, отразени в Четвъртия годишен доклад, изготвен и приет през м. май 2019 г.

Industrial relations and social dialogue are an important element of any modern society. This publication aims to analyze their situation in Bulgaria in 2020, taking into account two important circumstances - the pandemic of COVID-19 and the census of members of trade unions and employers’ organizations. COVID-19 has led to the loss of many jobs and a change in the way many employees work. The census is carried out once every four years and is used to determine the nationally representative organizations of workers and employers.

Икономическата криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19, в България доведе до задълбочаване на съществуващите в обществото неравенства както в икономическо, така и в здравно отношение. В печелившите от коронакризата икономически сектори, държавните предприятия се оказват губещи, за разлика от своите частни конкуренти, поради липса на цялостна държавна политика за засилване на пазарните позиции на държавните предприятия. Основен проблем при мерките за подпомагане на бизнеса и за запазване на заетостта, е, че беше допуснато да се подпомагат компании, които впоследствие реализираха печалби, вместо тези средства да се използват за подпомагане на гражданите, здравната система и самоосигуряващите се лица.

В условията на глобална пандемия, върху милиони работещи хора по целия свят се стовари с нова сила въпросът за техните трудови права и необходимостта от сдружаване и синдикализация, така че тези права да бъдат защитавани ефективно и качествено от новите предизвикателства. Антисиндикалните практики са факт в цяла Европа, а синдикалистите често стават жертви, задържани са или им е отказвано правото на достъп до работните места, както и комуникация с работниците, които представляват. По време на кризата членуващите в синдикати работници са успели да се преборят за по-засилени мерки за безопасност, допълнително заплащане, изплатено време за отсъствие по болест и други права и придобивки, включително за несиндикални членове.

Настоящата публикация е част от серия регулярни социално-икономически анализи, съсредоточени върху предизвикателствата пред обществата, произтичащи от ковид кризата в България и по света. С това изследване Фондация Фридрих Еберт и „Барикада“ си поставят за цел запълнят празнината в обществения и медийния дискурс по въпроси, на които към момента малко се обръща внимание или умишлено се пренебрегват.

Настоящата публикация е част от серия регулярни социално-икономически анализи, съсредоточени върху предизвикателствата пред обществата, произтичащи от ковид кризата в България и по света. С това изследване Фондация Фридрих Еберт и „Барикада“ си поставят за цел запълнят празнината в обществения и медийния дискурс по въпроси, на които към момента малко се обръща внимание или умишлено се пренебрегват.

The early parliamentary elections held on July 11th were marked by a record low turnout. For the first time since 2009, GERB are not the first political force. After a poor performance, BSP remains the third force.

The caretaker government has set about its work actively. The main challenge facing the caretaker government is the implementation of fair elections. Electoral polls show that Slavi Trifonov’s party is gaining ground on GERB and there is a definite possibility that for the first time since 2009 the party led by Boyko Borisov will lose the parliamentary elections.

След решението на „Има такъв народ“ да върне мандата за съставяне на правителство, вероятно ще се стигне до нови избори. Рисковете пред евентуално служебно правителство, назначено от президента, ще бъдат големи с оглед икономическата криза и проблемите пред бюджета. Разочарованието на хилядите българи, които подкрепиха протестите миналата година, ще се засили.

After the decision of “There is such a people” to return the mandate to form a government, there will probably be new elections. The risks for a possible caretaker government appointed by the president will be high in view of the economic crisis and problems regarding the budget.The frustration of thousands of Bulgarians who supported the protests last year will intensify.

ГЕРБ спечели изборите, но това може да се окаже пирова победа и вероятно партията ще остане в опозиция. Изненадата поднесе „Има такъв народ“, която се нареди на второ място. Резултатите от изборите показват, че гражданите искат значима промяна.

GERB won the elections, but it could be a Pyrrhic victory and the party will probably remain in opposition. The surprise of the elections was “There is such a people”, which achieved second place. The election results show that citizens want significant change.

Провеждането на изборите в епидемична обстановка е голямо предизвикателство пред страната. На този етап ГЕРБ, според социолозите, е първа политическа сила, но правителството е с изключително ниски нива на доверие, а това може да доведе до изненади. При силно фрагментиран парламент съставянето на управляваща коалиция ще изисква съгласието на най-малко три партии.

The holding of elections in the circumstances of an epidemic is a major challenge facing the country. At this juncture, GERB, according to sociologists, is the leading political force, but the government has exceptionally low levels of confidence, and this may bring about surprises. With a greatly fragmented parliament, forming a ruling coalition will entail the agreement of at least three parties.