Настоящият доклад е част от съвместния проект „Повишаване на осведомеността и ангажираността за осъществяване
на справедлив енергиен преход в България“ между ФФЕ и WWF България, изготвен е с експертната помощ на Антон Илиев, община Бобов дол и Петко Ковачев, Институт за зелена политика и цели да идентифицира и да даде отговори на това какви са пречките и бариерите пред местните власти във въглищните региони, така че да могат по-лесно да се възползват от новите възможности за икономическа трансформация. Докладът ще се опита да даде най-търсения отговор в момента: как може общините в трите въгледобивни региона у нас – Перник, Кюстендил, Стара Загора, да насочат и осъществят успешно над 2,4 млрд. лв. европейски средства, предвидени по Фонда за справедлив преход през следващите 4–7 години.
Автори: Иван Кръстев, Александър Димитров, Надя Клисурска-Жекова, Ирина Данаилова, Мирена Филипова, Любослав Костов. Цялостна дългосрочна политика по доходите в България не е формулирана и не се провежда. Би следвало национална цел да стане прекратяването на сегашната тенденция на спад на България в класацията по Индекса от 50-то място надолу през последните години. Настоящето издание обединява аналитични изследвания, търсещи отговор на ключови въпроси: Има ли политика по доходите днес в България? Каква минимална работна заплата е необходима? Възможно ли е да спрем машината на неравенството?
Поради своята структура, данъчната система в България пряко стимулира сивата икономика. Най-големите проблеми по отношение на сивата икономика произлизат от ниския данък печалба, ниския данък дивидент и максималния осигурителен доход. Обратно на общоприетото мнение, покачването на ниските данъци ще доведе до по-бързо и лесно премахване на порочните практики.
Натрупването на поредица от кризи – финансова и икономическа, бежанска и мигрантска, пандемията от Ковид-19 – подложи на сериозно изпитание ЕС, на първо място неговото единство и способността да формулира общи позиции и да взима единни решения. Тези проблеми допълнително се усложниха на фона на глобализационните процеси и кризата на националната държава, предизвикали сериозен дестабилизиращ ефект на ниво общество. Налице са три сериозни обществени дефицита: на сигурност (национална, персонална, социална), като изчезналата сигурност се търси на субстатално ниво – в общността на етнос, религия, идеология, очертаващи дълбоки вътрешни разделителни линии в обществата; на справедливост – през призмата на нарастващите неравенства – както между държавите членки, така и вътре във всяка от тях; на…
На 13 декември 2021 г. българското Народно събрание избра редовно правителство на коалицията между новата формация „Продължаваме промяната“, лявата Българска социалистическа партия, проекта „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов и дясно-екологичното обединение „Демократична България“. Така бе поставен край на продължилата 7 месеца политическа криза в страната. Новият кабинет е продукт на най-сложната конфигурация, която България е виждала в годините на демокрацията – за първи път участват 4 самостоятелни формации, 3 от които формално или реално представляват коалиции. Преговорите протекоха за по-малко от 4 седмици и доведоха до коалиционно споразумение от 180 страници.
Bulgaria is one of the countries with the most numerous Roma population. The National Strategy for Roma Integration contains many weaknesses that do not allow its implementation to lead to a real change in the state of Roma communities. This report contains a proposal for a possible National Strategy for Equality, Inclusion and Participation of the Roma and focuses on areas that the previous National Strategy had not advocated, or had implemented in an unsatisfactory manner - the equality of Roma
women, the diversity of the Roma community, and monitoring of implementation. Proposals for some of the already existing priority areas are also presented.
Националната стратегия за интеграция на ромите съдържа множество слаби моменти, които не позволяват нейното изпълнение да доведе до реална промяна в състоянието на ромските общности. Настоящият доклад съдържа предложение към новата Национална стратегия за равноправие, включване и участие на ромите на България Той е
продължение на анализа „Мониторинг на изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите“. Докладът се концентрира върху области, които предходната Национална стратегия не бе застъпила или бе реализирала по незадоволителен начин – равноправието на ромската жена, многообразието на ромската общност, мониторинг на изпълнението. Представени са и предложения към някои от вече съществуващите приоритетни области.
Настоящият анализ има за цел да допринесе за оценката на приключващата Национална стратегия за интеграция на ромите и нейното изпълнение от гледна точка на необходимите промени в новия документ за равнопоставеност, включване и участие на ромите. Анализът допълва, а не измества съществуващите доклади за оценка на Националната стратегия – Гражданските мониторингови доклади за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите в България, изработени от широка коалиция от водещи ромски неправителствени организации и Оценка на интеграционните политики към ромите през периода 2012-2019 г., изработена от Института по философия и социология към Българската академия на науките.
The two countries share a common history according to the 2017 bilateral Treaty of Friendship, Good-Neighbourliness, and Cooperation. This, however, turns out to be insufficient to unite policy and politicians. Two political parties sharing the same name on both sides of the border are at the forefront of the dispute on the historical heritage. Simplified to the utmost and rendered as practical as possible, the formula for exiting the impasse could be formulated thus: two neighbouring countries, both members of the EU, with a practically non-existent border between them, open to communion between citizens, businesses, and cultural institutions from both sides, where all disputes gradually grow ever less relevant, and where people do not confront each other.
The party system in Bulgaria is in a period of significant transformation. At this stage, there do not appear to be any insurmountable differences between the parties that are in talks to form a government. GERB and MRF will continue to find themselves in political isolation until they are reformed politically and ideologically.
Постигането на екологична устойчивост е централното предизвикателство за човечеството през XXI век. Хипотезата за отделянето на икономическия растеж от използването на ресурси изглежда силно компрометирана, ако не и очевидно нереалистична. Европейският зелен пакт е план за запазване на икономическото статукво, а не за неговата трансформация.
Каква ще бъде цената на настоящата здравна и финансова криза и кой ще я плати, са главните въпроси, на които спешно трябва да се отговори политически. Пред лицето на пандемията целият свят осъзнава нуждата от дълбоки икономически реформи и България не прави изключение. Необ
ходима предпоставка за фундаментални реформи в институциите е наличието на икономически идеи. Именно идеите се превръщат в оръжието, проправящо пътя към преструктурирането на обществения договор, тъй като те дефинират не само причините за конкретния икономически проблем, но и начина за справяне с него. В настоящия анализ бяха представени две противоречащи си идеи, чрез които се е водила и продължава да се води отколешната битка за разпределение на богатството. Предстои да видим коя от тези идеи ще прегърнат…
Три са сериозните недъзи в българската здравна система: органичен достъп до здравеопазване, високи доплащания от страна на пациентите и хронично недофинансиране. Здравната криза обостря съществуващите проблеми, които се проявяват във фазите на превенция, откриване и лечение на Ковид-19. Страните с най-добро здравеопазване в света си приличат по това, че са отредили главната роля в здравеопазването на държавата и са ограничили максимално ролята на пазара.
„Ако една партия иска да спечели мнозинство и да получи мандат да състави правителство, е необходимо нейното ръководство да обедини волята си за обновление в рамките на партията с придобиването на програмно-политически умения и лична готовност за сътрудничество." Така историкът Клаус Шьонховен описва условията за възхода на ГСДП през 60-те години на миналия век преди Вили Бранд да поеме управлението.
Bulgaria faces a serious crisis as a consequence of the fourth wave of the pandemic. President Radev is favourite to win a second term of office. Even if GERB win the elections, there is little likelihood that they will form a government.
Страните от Черноморския регион днес са изправени пред множество дилеми, най-сложните от които попадат в полето на противоречие между мнимите общи интереси и реалния национален интерес. Темата разгоря десетки дебати, които отразяват колективни и индивидуални цели и намерения, които са в синхрон или не с политическите действия на Европейския съюз или пък разглеждат събитията от гледна точка на руско-американското противоборство. Какъв е пътят за постигане на просперитет в региона и каква е ролята на външните фактори в този процес?
Подобно на целия свят, и в България извънредното преминаване към онлайн обучение освети и изостри съществуващите отпреди неравенства в образователната система. В България темата за нарастващите образователни неравенства остава далеч от центъра на медийното внимание и обществения дебат, където преобладават клишетата за „образованието на бъдещето“ или абстрактно отрицаващи позиции – два еднакво непродуктивни подхода по темата. Практическият опит показа, че въпреки безспорните нови възможности на дигиталните платформи, те не могат да заместят присъственото обучение и се отразяват негативно на мотивацията, ангажираността и качеството в образователния процес.
Bulgaria is entering a period of political turbulence. For the first time in the democratic history of the country, the elections for President and the National Assembly will be held on the same day. President Radev is favourite to win a second term. He continues to be the politician with the highest approval in the country. The next parliament is also expected to be highly fragmented, which will make negotiations for a stable parliamentary majority difficult.
Предизвиканата от пандемията криза имаше опустошителни последици за туристическия сектор в цял свят през 2020 г., като България не правеше изключение. През летния туристически сезон на 2021 г., обаче, туризмът в страната постигна рязко възстановяване, като някои общини дори отчетоха рекордни приходи от туризъм. Туристическият бранш може да се възползва от много от извънредните мерки за подпомагане, предлагани от държавата, но не са предвидени гаранции, че средствата ще стигнат до работниците.
Bulgaria entered an unprecedented political crisis following the antisystemic, antiparliamentary and destructive behaviour of There Is Such a People (Ima Takuv Narod - ITN). Political polarisation in the country has built a wall between the main political parties, which restricts opportunities for dialogue and finding a solution to form a Parliamentary majority. Third Parliamentary elections in slightly over six months push the state to a stalemate and to deepening the political crisis.
Различните групи във всяко едно общество имат различни интереси, като много често тези интереси не само не се припокриват, а дори си противоречат. Новите политически формации, дошли на крилете на протестите срещу „статуквото“, не разпознават в своите програми и заявки проблема със статуквото в трудовоправните отношения между работници и работодатели. Липсват мерки срещу експлоатацията, трудовите злополуки, нарушенията на трудовия кодекс в ущърб на работниците, законови промени за правото на стачка, насърчаване на колективните трудови договори, засилване на ролята на работническите обединения, образователни реформи в посока познаване на трудовите права и други.
Двуезичният (български и английски) сборник е плод на вече повече от година съвместен труд както на колектива на ЛевФем, така и на платформата Transnational Social Strike и международната феминистка мрежа EAST - Essential Autonomous Struggles Transnational в сътрудничество с Фондация Фридрих Еберт. "Пандемията: феминистки фронтове" отразява социалните и трудови борби, стачки и протести на жени, мигранти, ключови работници и ЛГБТИ+ хора от Източна Европа (но и отвъд) в контекста на Ковид-19 кризата.
The bilingual (Bulgarian and English) collection is the result of more than a year of cooperation of the LevFem team, the Transnational Social Strike Platform, the international feminist network EAST - Essential Autonomous Struggles Transnational and the Friedrich-Ebert-Stiftung Bulgaria. The publication reflects the social and labor struggles, strikes and protests of women, migrants, key workers and LGBTI+ people from Eastern Europe (but also beyond) in the context of the Covid-19 crisis.
Предсрочните парламентарни избори в България от 11 юли имат особености, които ги отличават от всички предходни в годините на демокрацията. Българските граждани не приеха тежестта на изборния залог. Те бяха призовани да помогнат за излъчване на „правителство на промяната“, каквото можеше да се излъчи и в предишния парламент, и за каквото претендираше актуалният служебен кабинет. В кампанията упорито липсваше убедителен образ на бъдещето. Агитацията заместваше политиката с аритметика в две централни измерения: „да спрем тези“ и „да се съберем с онези“.
Интересът трудно можеше да бъде голям. Едни от най-уникалните избори имаха възможно най-безличната фасада.
Тази публикация си поставя за цел да представи на българските граждани и на българските политици Стратегията за равенството между жените и мъжете в Европа. Тя има за цел да провокира българските политици да предприемат действия, които ще допринесат за преодоляване на съществуващите неравенства между жените и мъжете у нас. Неравенствата и неравнопоставеността между жените и мъжете у нас са част от нашето ежедневие. Въпреки това, те са традиционно неглижирани от страна на политиците, а напоследък са сбутани в последната сред най-последните точки от политическия дневен ред. И вероятно заради това, нито един български политик не направи усилия да популяризира приемането и на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030.
През 2020 България пое председателството на Инициативата „Три морета“, обединяваща 12 страни членки на ЕС от Източна Европа, разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Инициативата е геополитическа и е свързана със сдържането на Русия, стремеж за изграждане на по-добра инфраструктурна мрежа и свързаност по направлението север-юг в Източна Европа и сътрудничество между участничките за постигането им. Подкрепена е от САЩ, Китай също официално проявява интерес към сътрудничество. ЕС (и Германия) подходиха въздържано към нея, но постепенно се ориентираха към по-активно присъствие. Ще успее ли България да навигира успешно в „трите морета“? Отговор търсеха участниците в едноименната конференция, българската визия беше представена от президента на България Румен Радев.
Bulgaria, like most European countries, is also a ground for the development of far-right movements and organisations. Widespread stereotypes in today’s Bulgarian society regarding “others”, Turks, Roma, Jews, refugees and LGBT people are negative. However, there is also a different level of tolerance for such differences, with the Roma being the most hated ethnic group. Four main dimensions of value perceptions, which are usually considered to be the basis for far right
attitudes - ethnocentrism, racism, xenophobia and islamophobia and conspiracy belief - are the subject of an analysis prepared by Prof. Dr. Antony Todorov, based on an empirical sociological survey conducted in autumn 2020 by the agency AFIS. The data analysis was performed by Chavdar Naidenov and Stefan Georgiev.
България, както и повечето европейски държави, е терен за развитие на крайнодесни движения и организации. Масово разпространените стереотипи в днешното българско общество по отношение на турците, ромите, евреите, бежанците, ЛГБТ хората, са негативни, а ромите са най-мразената етническа група. Четири основни измерения на ценностните представи на национално ниво, които обичайно се смятат за основание за крайнодесни нагласи – eтноцентризъм, расизъм, ксенофобия, ислямофобия и конспирационизъм - са обект на изготвения от проф. д-р Антоний Тодоров анализ, основан на проведеното от агенция АФИС национално представително изследване през септ.-окт. 2020. Анализът на данните е осъществен от Чавдар Найденов и Стефан Георгиев. Предлагат се възможни политики за ограничаването на влиянието им в…
Българската данъчна система е регресивна и най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи, директно посочва ЕК през 2020 г. Въпреки своята категоричност, последователност и значимост, подобни констатации не предизвикват особен интерес в основните българските медии. Същевременно, в продължение на години, медийното пространство у нас остава до голяма степен доминирано от мнения на фигури, които не крият своята лична съпричастност към въвеждането на настоящия данъчен модел. Настоящият мониторинг има за цел да докаже, че възможностите за широк и пълноценен дебат относно един от фундаменталните механизми за функционирането на обществата – данъчно-осигурителната система – са ограничени и изкривени, а българската медийна среда носи своята вина.
Настоящата публикация е резултат от работата на експертен екип на Асоциация „Прозрачност без граници” по проект „Основи на демокрацията: прозрачност при финансирането на политическата дейност и почтеност в изборния процес в България”, осъществяван с подкрепата на ФФЕ. Наблюдението на изборния процес и на начина, по който функционират
основни институции на представителната демокрация в България, показват, че са необходими още целенасочени и последователни усилия за преодоляване на съществуващите проблеми в тези области. Изданието допълва усилията в тази област, като разглежда темата от друг ракурс – през призмата на съответствието на българския модел с международните стандарти за финансиране на политическата дейност и за провеждане на демократични избори.
България има отчетлива нужда от национална концепция и стратегия за плавен преход към въглеродно неутрална икономика, която да осигури устойчивост на енергийната система, съчетана с повишаване на качеството на живот на хората. Публикацията очертава вероятните сценарии за българската икономика и българските граждани от прилагането на действащите и очакваните бъдещи политики на глобално и европейско ниво за борба с климатичните промени. Чрез дискусията, която се повдига, се търси набелязването на комбинация от мерки, които концептуално биха позволили страната ни да осигури по-чиста и здравословна околна среда за бъдещите поколения, но не на цената на продължаваща деиндустриализация, лишаване на цели региони от поминък и допълнителни тежести за най-бедните и уязвими групи от населението.
COVID-19 е най-сериозният стрес-тест за състоянието на обществата през последните десетилетия, включително за кохезията вътре в тях. Ромското малцинство, което е обект на множествена изключеност и е изправено пред многобройни неравенства, е на „първа линия“ в това отношение в цяла Европа. Предизвикателствата, пред които пандемията изправи ромските семейства и училищата, обучаващи ученици от ромската общност засилват необходимостта от спешни политически действия по отношение на образователната интеграция на ромите. Предмет на настоящия анализ са именно предизвикателствата относно въвеждането на дистанционно обучение, участието на ромските ученици и образователната интеграция.
Петият годишен доклад за резултатите от колективното договаряне на работните заплати обхваща действията на Конфедерацията на независимите синдикати в България за периода 2019 г. и началото на 2020 г., като отразява коор-
динираните усилия на синдикалните структури за изпълнение на зададените приоритети от колективните органи на КНСБ, отразени в Четвъртия годишен доклад, изготвен и приет през м. май 2019 г.
Industrial relations and social dialogue are an important element of any modern society. This publication aims to analyze their situation in Bulgaria in 2020, taking into account two important circumstances - the pandemic of COVID-19 and the census of members of trade unions and employers’ organizations. COVID-19 has led to the loss of many jobs and a change in the way many employees work. The census is carried out once every four years and is used to determine the nationally representative organizations of workers and employers.
Икономическата криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19, в България доведе до задълбочаване на съществуващите в обществото неравенства както в икономическо, така и в здравно отношение. В печелившите от коронакризата икономически сектори, държавните предприятия се оказват губещи, за разлика от своите частни конкуренти, поради липса на цялостна държавна политика за засилване на пазарните позиции на държавните предприятия. Основен проблем при мерките за подпомагане на бизнеса и за запазване на заетостта, е, че беше допуснато да се подпомагат компании, които впоследствие реализираха печалби, вместо тези средства да се използват за подпомагане на гражданите, здравната система и самоосигуряващите се лица.
В условията на глобална пандемия, върху милиони работещи хора по целия свят се стовари с нова сила въпросът за техните трудови права и необходимостта от сдружаване и синдикализация, така че тези права да бъдат защитавани ефективно и качествено от новите предизвикателства. Антисиндикалните практики са факт в цяла Европа, а синдикалистите често стават жертви, задържани са или им е отказвано правото на достъп до работните места, както и комуникация с работниците, които представляват. По време на кризата членуващите в синдикати работници са успели да се преборят за по-засилени мерки за безопасност, допълнително заплащане, изплатено време за отсъствие по болест и други права и придобивки, включително за несиндикални членове.
Настоящата публикация е част от серия регулярни социално-икономически анализи, съсредоточени върху предизвикателствата пред обществата, произтичащи от ковид кризата в България и по света. С това изследване Фондация Фридрих Еберт и „Барикада“ си поставят за цел запълнят празнината в обществения и медийния дискурс по въпроси, на които към момента малко се обръща внимание или умишлено се пренебрегват.
The early parliamentary elections held on July 11th were marked by a record low turnout. For the first time since 2009, GERB are not the first political force. After a poor performance, BSP remains the third force.
The caretaker government has set about its work actively. The main challenge facing the caretaker government is the implementation of fair elections. Electoral polls show that Slavi Trifonov’s party is gaining ground on GERB and there is a definite possibility that for the first time since 2009 the party led by Boyko Borisov will lose the parliamentary elections.
След решението на „Има такъв народ“ да върне мандата за съставяне на правителство, вероятно ще се стигне до нови избори. Рисковете пред евентуално служебно правителство, назначено от президента, ще бъдат големи с оглед икономическата криза и проблемите пред бюджета. Разочарованието на хилядите българи, които подкрепиха протестите миналата година, ще се засили.
After the decision of “There is such a people” to return the mandate to form a government, there will probably be new elections. The risks for a possible caretaker government appointed by the president will be high in view of the economic crisis and problems regarding the budget.The frustration of thousands of Bulgarians who supported the protests last year will intensify.
ГЕРБ спечели изборите, но това може да се окаже пирова победа и вероятно партията ще остане в опозиция. Изненадата поднесе „Има такъв народ“, която се нареди на второ място. Резултатите от изборите показват, че гражданите искат значима промяна.
GERB won the elections, but it could be a Pyrrhic victory and the party will probably remain in opposition. The surprise of the elections was “There is such a people”, which achieved second place. The election results show that citizens want significant change.
Провеждането на изборите в епидемична обстановка е голямо предизвикателство пред страната. На този етап ГЕРБ, според социолозите, е първа политическа сила, но правителството е с изключително ниски нива на доверие, а това може да доведе до изненади. При силно фрагментиран парламент съставянето на управляваща коалиция ще изисква съгласието на най-малко три партии.
The holding of elections in the circumstances of an epidemic is a major challenge facing the country. At this juncture, GERB, according to sociologists, is the leading political force, but the government has exceptionally low levels of confidence, and this may bring about surprises. With a greatly fragmented parliament, forming a ruling coalition will entail the agreement of at least three parties.
Ул. Княз Борис I №97 1000 София България
+359 2 980 87 47+359 2 980 24 38
office(at)fes.bg
Екип и контакти
Sie sind an weiteren digitalisierten Publikationen der FES Bulgarien interessiert?
weiter
Отворена е процедурата по кандидатстване за участие в една от най-предизвикателните и комплексни програми за развитие на лидерски компетенции в... повече
Сборникът разглежда миналото, настоящето и бъдещето на социалистическите борби и движения в България и Източна Европа и се издава с подкрепата на... повече
This site uses third-party website tracking technologies to provide and continually improve our services, and to display advertisements according to users' interests. I agree and may revoke or change my consent at any time with effect for the future.
These technologies are required to activate the core functionality of the website.
This is an self hosted web analytics platform.
Data Purposes
This list represents the purposes of the data collection and processing.
Technologies Used
Data Collected
This list represents all (personal) data that is collected by or through the use of this service.
Legal Basis
In the following the required legal basis for the processing of data is listed.
Retention Period
The retention period is the time span the collected data is saved for the processing purposes. The data needs to be deleted as soon as it is no longer needed for the stated processing purposes.
The data will be deleted as soon as they are no longer needed for the processing purposes.
These technologies enable us to analyse the use of the website in order to measure and improve performance.
This is a video player service.
Processing Company
Google Ireland Limited
Google Building Gordon House, 4 Barrow St, Dublin, D04 E5W5, Ireland
Location of Processing
European Union
Data Recipients
Data Protection Officer of Processing Company
Below you can find the email address of the data protection officer of the processing company.
https://support.google.com/policies/contact/general_privacy_form
Transfer to Third Countries
This service may forward the collected data to a different country. Please note that this service might transfer the data to a country without the required data protection standards. If the data is transferred to the USA, there is a risk that your data can be processed by US authorities, for control and surveillance measures, possibly without legal remedies. Below you can find a list of countries to which the data is being transferred. For more information regarding safeguards please refer to the website provider’s privacy policy or contact the website provider directly.
Worldwide
Click here to read the privacy policy of the data processor
https://policies.google.com/privacy?hl=en
Click here to opt out from this processor across all domains
https://safety.google/privacy/privacy-controls/
Click here to read the cookie policy of the data processor
https://policies.google.com/technologies/cookies?hl=en
Storage Information
Below you can see the longest potential duration for storage on a device, as set when using the cookie method of storage and if there are any other methods used.
This service uses different means of storing information on a user’s device as listed below.
This cookie stores your preferences and other information, in particular preferred language, how many search results you wish to be shown on your page, and whether or not you wish to have Google’s SafeSearch filter turned on.
This cookie measures your bandwidth to determine whether you get the new player interface or the old.
This cookie increments the views counter on the YouTube video.
This is set on pages with embedded YouTube video.
This is a service for displaying video content.
Vimeo LLC
555 West 18th Street, New York, New York 10011, United States of America
United States of America
Privacy(at)vimeo.com
https://vimeo.com/privacy
https://vimeo.com/cookie_policy
This cookie is used in conjunction with a video player. If the visitor is interrupted while viewing video content, the cookie remembers where to start the video when the visitor reloads the video.
An indicator of if the visitor has ever logged in.
Registers a unique ID that is used by Vimeo.
Saves the user's preferences when playing embedded videos from Vimeo.
Set after a user's first upload.
This is an integrated map service.
Gordon House, 4 Barrow St, Dublin 4, Ireland
https://support.google.com/policies/troubleshooter/7575787?hl=en
United States of America,Singapore,Taiwan,Chile
http://www.google.com/intl/de/policies/privacy/