Публикации

Актуалната геополитическа обстановка в региона и промененият тон в междудържавните отношения предопределят възникването на качествено нова ситуация, представляваща стратегическа възможност за България. Правителството, политическите сили, заинтересовани страни, сред които и гражданският сектор, следва да осмислят промяната на политическите параметри в регионалните отношения, както и да очертаят нови възможности за сътрудничество и открояването на ролята на България в региона. Настоящият анализ дава възможност за използване и систематизиране на широк набор от данни, чрез които да бъдат представени основни постановки, касаещи външната ни политика, политиката по отношение на двустранните отношения и на регионалното сътрудничество. Основните теми, които разглежда изданието, са последиците от…

Броят на сп. dВЕРСИЯ обръща внимание на най-актуалните борби за социална справедливост в България и изследва начините на организиране, стоящи зад прогресивната им страна.

Настоящата публикация очертава значението на равнопоставеността на половете в политиката, актуалната картина в България след последните парламентарни избори през октомври 2022 г. и резултатите от провелата се кръгла маса на тема „Ролята на парламента и политическите партии за насърчаване на равнопоставеността“. След обобщението на предизвикателствата пред равнопоставеното участие на жените и мъжете, идентифицирани по време на кръглата маса, и обсъдените стратегии за тяхното адресиране, са описани някои добри международни практики, които биха могли да бъдат приложени в България с цел повишаване на участието на жените. В заключение е предложен списък с препоръки.

The confrontation between GERB and “We Continue the Change” dominates the political debate and continues to block talks on forming a regular government. The changes in electoral legislation are seriously undermining confidence in the fairness

of the elections. BSP are starting to lose the initiative for the processes in the left space.

Конфронтацията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ доминира политическия дебат и продължава да блокира разговорите за съставяне на редовно правителство. Промените в изборното законодателство сериозно подкопават доверието в честността на изборите. БСП започва да губи инициативата за процесите в лявото пространство.

Повече от 25 години след приемането на Пекинската декларация и платформа за действие (BPFA), въпреки постигнатия напредък, нито една държава член на ЕС не осъществява напълно целите, заложени в нея. Настоящото издание има за цел да очертае къде в българския обществен дневен ред стои въпросът за женската бедност, какви са световните и национални политики, как действат правителство, местна власт и неправителствен сектор за разрешаване и преодоляване на пречките пред равенството между половете на пазара на труда. Кметове, общински съветници, представители на ОЖС в БСП, представители на леви и центристки партии, неправителствени организации и преподаватели говорят за равенството между половете, равното заплащане и достойния труд като незаменими компоненти на устойчивото развитие на страната.

В настоящата публикация Българска платформа към Европейско женско лоби разглежда едно от

основните предизвикателства на нашето време – изменението на климата. Спасяването на климата днес и за бъдещите поколения е един от приоритетите в глобален мащаб. Различни изследвания сочат, че жените и мъжете влияят на

околната среда по различен начин и изменението на климата засяга жените и мъжете по различен

начин. Изправени пред този проблем, жените и мъжете също имат различни нужди, приоритети и възможности. Следователно, за разработване и поддържане на устойчив и ефективен отговор по отношение на изменението на климата, е необходим подход, свързан с пола; подход, който включва джендър чувствителни индикатори, които са неразделна част от всички политики и действия на всички нива.

The new Bulgarian parliament has begun work without a real dialogue between the parties about the priorities of a regular government. The dividing line between “status quo” and “change” no longer forms the structure of the political process. The debate on the membership of the Eurozone and Schengen includes the danger of a Eurosceptic wave.

Новият български парламент започна работа без реален диалог между партиите за приоритетите на едно редовно правителство. Разделителната линия между „статукво“ и „промяна“ вече не структурира политическия процес. Дебатът за членството в еврозоната и Шенген крие опасност от евроскептична вълна.

The present report analyses different aspects of the impact of the COVID-19 pandemic in Bulgaria in relation to gender inequalities and discrimination. It focuses on six key dimensions: labour market, poverty, health, education and childcare, gender-based violence and crisis response measures. The analysis shows a deepening of gender-based inequalities in the above-mentioned dimensions and suggests the need for policies for workplace protection against discrimination, for better public child care services and such that enable a more equal redistribution of childcare between parents. It urges for a fair redistribution of pandemic recovery funds, paying particular attention to the increased vulnerability of women, and to the intersection of inequalities such as gender, age and ethnicity.

Bulgaria has taken an important step towards energy diversification. The results of the parliamentary elections do not bring a lasting solution to the political crisis. At this stage, an expert cabinet, supported by GERB and other parties, seems to be the main alternative to more pre-term elections.

България направи важна крачка към енергийна диверсификация. Резултатите от парламентарните избори не носят трайно решение на политическата криза. На този етап експертен кабинет, подкрепен от ГЕРБ и други партии, изглежда като основна алтернатива на поредни предсрочни избори.

The pre-election campaign in Bulgaria begins under the circumstances of the dilemma for or against relations with the Russian gas giant Gazprom. The possibility of a long presidential rule is entering the political debate. For the second successive elections, the main political battle is shaping up to be between GERB and “We Continue the Change”.

Предизборната кампания в България започва под знака на дилемата за или против отношенията с руския газов гигант „Газпром“. Възможността за продължително президентско управление влиза в политическия дебат. За втори поредни избори се очертава основният политически сблъсък да бъде между ГЕРБ и „Продължаваме промяната.

Bulgarian-Russian relations are stretched to the limit with potentially serious repercussions for politics and the economy of the country. The political crisis in the country points either to a shortterm unstable cabinet or to pre-term elections in the early autumn. The tension between the President and the leading party remains a key axis of the political debate.

Българо-руските отношения са на ръба на скъсване с потенциални сериозни последици за икономиката и политика

та на страната. Политическата криза в страната сочи или към краткотраен нестабилен кабинет, или към предсрочни

избори в ранната есен. Напрежението между президент и водеща партия остава ключова ос на политическия дебат.

In the Bulgarian political debate, for the first time in the 21st century, the need to choose between Europe and Russia is presented as being of paramount importance. The government is failing to formulate a useful way out of its own trap with North Macedonia. The gas crisis is becoming established as a systemic challenge for Bulgaria, requiring political consensus and an adequate strategy.

В българския политически дебат, за първи път през XXI век, необходимостта от избор между Европа и Русия се представя като първостепенна. Правителството не успява да формулира полезен изход от своя собствен капан със Северна Македония. Газовата криза се утвърждава като системно предизвикателство пред България, изискващо политически консенсус и адекватна стратегия.

Изданието поставя на дневен ред редица теми, свързани със социални и икономически неравенства в България и Европа в контекста на кризата от COVID-19 и други знакови процеси. Такива са например ефектите от пандемията върху по-бедните и уязвими работещи, върху социо-икономическото положение на жените, върху публичните и социални системи на България и други европейски страни. Паралелно течащият зелен преход пък поставя въпроса за необходимостта от екологично, но и справедливо за всички членове на обществото бъдеще.

Bulgarian foreign policy has become domestic. All topics of the political debate are broken up through prism of the country’s foreign policy dilemmas. The government is close to a state of blockage due to the rejection of a common strategy and a “policy of mutual blackmail” of the coalition partners. The conflict between the President and the Prime Minister is becoming a central dimension of the political process.

According to data from the Council of Ministers, published on the official government portal in support of Ukrainian refugees, as of April 18th, nearly 195,000 Ukrainian citizens had crossed the borders of the country, and just over 91,000 had chosen to stay here, 35,000 of them children. The data published also shows that are over 50,000 Ukrainian citizens accommodated in hotels or state and local departmental buildings under the Program for the Use of Humanitarian Aid for Displaced Persons from Ukraine, which entered into force in mid March. This means that more than a third of the refugee flow from Ukraine has been taken in by Bulgarian citizens.

По данни на Министерски съвет, публикувани на официалния правителствен портал в подкрепа на украинските бежанци, към 18 април границите на страната са преминали близо 195 000 украински граждани, а малко над 91 000 са избрали да останат у нас, 35 000 от които деца. От публикуваните данни става ясно още, че украинските граждани, настанени в хотели или държавни и местни ведомствени сгради по линия на Програмата за ползване на хуманитарна помощ за разселените от Украйна лица, влязла в сила в средата на март, са над 50 000. Това означава, че над една трета от бежанския поток от Украйна е бил поет от български граждани.

Въпросът дали да се предостави военна помощ на Украйна в конфликта с Русия стана разделителна линия в българската политика. Социалната и икономическата политика на българското правителство е компрометирана вследствие на войната и кризата и се нуждае от нови решения. Доверието в институциите и партиите се свива без очертана алтернатива.

The war in Ukraine is a challenge for the ruling majority in Bulgaria, but also an additional opportunity for them to become stabilised. The division between Russophiles and Russophobes in Bulgarian society is not currently causing serious political and parliamentary confrontation. The inefficiency of the Bulgarian parties creates space for new political projects and populist mobilisations.

Войната в Украйна е предизвикателство за управляващото мнозинство в България, но и допълнителен шанс за стабилизацията му. Разделението между русофили и русофоби в българското общество засега не поражда сериозна политическа и парламентарна конфронтация. Неефективността на българските партии създава пространство за нови политически проекти и популистки мобилизации.

България се сближава със Северна Македония, но все още е далеч от разрешаване на спора. Правителството се стабилизира при запазена амбиция на президентската институция за ключова роля. Кризата в левицата се задълбочава на фона на силни социални очаквания в обществото.

Bulgaria is moving closer to North Macedonia, but is still a long way from resolving the dispute. The government is stabilising with the ambition of the presidential institution for a key role. The crisis on the left wing is deepening against the background of strong social expectations in society.